За геноцида и неделната закуска

Въпросът с моралното оправдание наистина е "как" - стига да откриеш моралния инструмент, морално оправдано ще бъде да го използваш в полза на закуската. οзвинявам се за утилитарното ми отношение към морала, но той съществува и е такъв, защото и доколкото се използва. Тъжно за някои морални любители, но факт.
За общата философска част на въпроса може да е по-сложно. Всъщност наистина е сложно, защото има настроение, според което философията трябва (едва ли не "е длъжна") да дава оправдания на хората. Затова контравъпросът ми към теб е как разбираш оправданието? ο какво по-конкретно и защо изобщо очакваш да даде философията на каузата на закусването в неделя?
Уточнявам - често се бърка "правотата" и "оправданието" с нещо силно морално, с нещо, свързано с разбирания за добро, зло и т.н. Но "оправдаване" има и друг смисъл, някак "мисловно технически" - когато целта е "правилно мислене на проблема".
(ако "правилно мислене" ти звучи зле, разбирай го просто като "мислене на проблема")
Защото философията се занимава именно с това - с мисленето на проблеми. ο отвън може да не изглежда ефективна, но е спорно дали това последното е проблем на философията...
(всъщност, доколкото е спорно и е проблем, си е неин - тя именно с проблеми се занимава;)

С две думи - философията не дава решения.
В най-добрия случай философията дава решавания, евентуално някакви умения или нагласи за впускане в решаванията, но едва ли нещо повече... За по-добрия си PR тя е отделила от себе си много дисциплини. На практика цялата съвременна наука...